* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Жънала й Ганка, Ганке ле,
нивата под могилата,
дето я орат, Ганке ле,
Ганкините девет девера
с девет чифта биволи,
десети - бели волове.
На бас се Ганка хванала
с нейните девет девера -
нивата да си пожъне.
Слънцето, като изгрява,
тогаз се й Ганка навела,
слънцето, като захожда,
тогаз се Ганка изправи
и си нивата пожъна.
Ганкините девет девера,
тий си на Ганка думаха:
- Стани си, бульо, иди си,
издои крави дойнови,
наготви топла вечеря,
да дойдем, да вечеряме.
Ганка си дете грабнала,
грабнала и си тръгнала.
По пътя, като вървяла,
на пътя круша петровка,
та си детето сложила,
почнала круши да сбира.
Набрала круши петровки,
набрала и си тръгнала.
Като си у тях отиде,
като си крави пуснала,
кат си телета пуснала,
една ми крава зарева,
зарева и си продума:
- Ганке ле, моя стопанке,
де е на мене телето,
като на тебе детето?
Тогаз се Ганка сумяса,
дет си детето оставила,
че се назаде повърна.
Като под круша отиде,
Иванчо в люлка пищеше,
девет го вълка, късаха.
Не били вълци диваци,
най са ми били Ганкинте,
Ганкинте девет девера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011