|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста жътварка забравя детето си на нивата
Облагала се Петкана,
облагала се, мори, невеста
със ньони девер най-мали,
да жнее бела пченица,
що дваес дена орана -
до пладне да го дожнее...
Станала рано Петкана,
станала рано невеста,
избаня мъжко детенце,
отиде поле широко,
остави дете у шавор,
па си почнала да жнее.
До пладне го е дожняла,
отиде дома Петкана,
забрави мъжко детенце...
Девет е крави измузла,
десета бела Белана.
Рикна си бела Белана
за нейно мъжко теленце.
Петкана се е сетила
за нейно мъжко детенце.
Отиде поле широко
да тражи дете у шавор.
У срекя сретна два вука
и на Петкана говорат:
- Петкано, млада невесто,
найдомо дете у шавор;
кът' ;у пелени цепевме,
оно се милно смееше,
а къда него почнавме,
писна си дете да плаче:
"Проклета да си, майчице,
защо се факяш на облага!"
Подржикон, Кривопаланечко - Македония, зап. в Горно Лисиче, Скопско;
жътварска - по пладне (Величковска, Родна. Жетварските песни во Македонија, Ин-т
за фолклор "Марко Цепенков", пос. изд., кн. 45, Скопје, 2002, № 69);
шавор - вер. шавар, ракита.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|