* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Облагала се бела Петкана,
с нойните девет девера.
До пладне нива да ожне,
от пладне кръстце да сдене,
со слънце дома да си ойде,
бела погача да омеси,
девет мазни си баници.
До пладне нива ожняла,
от пладне кръстце сденала,
со слънце дома отишла,
девет си погачи омеси,
десета е мазна баница.
Девет крави измузи,
десета крава Белана,
крава ревнала за теле.
Тогай се сети Петкана
за нойното мъжко дете,
дето го заборавила,
на тая нива голема,
под тая круша ситнуша.
Па си пойде да го тражи,
насреща са и два вука,
два вука единака.
Они на Петкана думая:
- Къде си пошла, Петкано,
ние ти дете прибрахме,
кога му повой смотаме,
оно се крепко смееше,
кога му цръва мотаме,
оно си жално плачеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011