* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Обзаложи се Тодорка
със Дима, със девера си,
урушка нива да жъне,
дето е три дни орана
със девет чифта биволи,
десети мали волове.
Който нивата пожъне,
харизма ще му харижат -
десет дюгеня с имане,
биволите с биволара,
воловете с воловаря.
Никой се наем не наел
нивата да си пожъне;
сама се нае Тодорка...
Станала рано в понделник,
че си главата умила,
умила и се оплела,
и си детенце окъпа,
окъпа и го повила,
рано на нива тръгнала -
като слънцето изгрява.
Като на нива отиде,
разпаса колан копринен,
на Иванча люлка направи,
в нея Иванча положи,
положи, та го залюля,
и на Иванча думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти й, майка, люляти,
когито вятър повей -
вятърът ще те люлей;
когито дъждец поръмти -
дъждеца ще те окъпе!...
Рано на нива зажъна -
като слънцето изгрява.
Жънала, що е жънала,
като слънцето засяда,
тогаз при Иванча отиде,
отиде да го обиди,
обиди, да го накърми.
Като при Иванча отива -
дор три го мечки ядели,
на три го дяла делели.
Викна Тодорка, заплака:
- Пусто му остало имане,
кат' си Иванча изгубих!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011