* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Мари, Драгано!
Заложила се Драгана
с нейните девет девера,
нивата да си пожъне.
Ка се Драгана наведе,
слънцето като изгрява,
че се Драгана изправи,
слънцето като залазя.
Бърза Драгана да иде,
на свекър да се похвали.
Кат си из пътя вървеше,
тогиз й на ум подошло,
че си детенце забрави
в кичестите брястове,
че се й назад върнала.
Среща й идат дървари,
Драганка дума дървари:
- Чухте ли дете да плаче,
на свекрова нива голяма,
във кичестите брястове?
Дървари думат Драгано:
- Драгано, булка хубава,
ний не сме чули да плаче,
а най, Драгано, видяхме
дор два го вълка ядяха...
Драгана не им повярва,
припна на ниви свекрови,
във кичестите брястове.
Нито го два вълка ядяха,
най го два ангела пазеха.
Тогаз си взема детенце
и си се назад върнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011