* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Мома невясто хубава,
имаме нива голяма,
шейсе рала орана,
седемдесе кила посята;
ако я за ден ожънеш,
жа ти харижем, харижем
най-мъничкото сандъче,
дето го, снахо, теглиха
три чифта брези биволи
и чевгар мали волове!
Нели ожънеш нивата,
байчо ми жа те напусне,
млада вдовица да ходиш
и мъжко дете да носиш...
Невяста това запомни,
па рани рано вутринта,
донесе вода студена,
та сготви топла обеда,
омеси бяло кисело,
окъпа мъжко детенце
и си го в люлка приспала.
Отвзела сърпа на рамо,
понесе люлка през село,
па си на нива отиде,
на нивата под крушата.
Па върза люлка за круша,
откъца шумка крушова,
па я на дете подаде,
детенце да си залъже,
па се на края наведе.
Жънала малко и много,
жънала ден до пладнина
и нива презполовила.
Кога се права изправи -
слънце станало на пладне.
И па се наведе да жъне,
жънала малко и много,
слънце стана на зайода
и нива си дожънала.
Кога се права изправи
и се назаде обърна -
всички ръкойки обрани,
и на снопове вързани,
и на кръстци са струпали.
Па се назаде повърна
и си дома си отиде,
до девет крави издои;
десета крава, Рогуша,
по двори ходи и мучи.
Невяста крави говори:
- Краво ле, краво Рогушо,
що ходиш по двор и мучиш,
дали ти теле нямаше?
Крава невясти говори:
- Мари, невясто хубава,
мен ми е тука телето,
ми камо тебе детето?
Невяста се е върнала,
та си на нива отиде,
на край се нива запряла,
па си се чудом почуди -
под круша до три вълка.
Не ми били три вълка,
най биле трима ангели,
и на невяста говорят:
- Мари, невясто, невясто,
ела си вземи детето!
Ние не сме до три вълка,
ние сме си трима ангели,
та сме ръкойки обрали,
та сме си снопи вързали
и на кръстци ги събрали.
Нас ни е Господ допратил
да ти детенце чуваме!
Тогава дете отвзела,
па си дома си отишла,
и си отвзела, отвзела
най-мъничкото сандъче,
сандъче, пълно с имане...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011