* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Грозданка думаше:
- Снахо Грозданке, Грозданке,
много те хвалят хората,
много жътва жънела,
дор девет коли със снопи?
Ку мож ги, снахо, ожъна
аз ще те дарба надаря,
дор двестта вакли овчици
и триста млади козици,
петстотин ниви ливади,
хиляди сети с жито!
Рано Грозданка ранила,
пъстър си паун заклала,
свекър, свекърва нагости
и си люлката нарами,
и си на нива отиде.
Нивата дълга до пътя,
сред нива круша имаше,
на круша, люлка вързала.
Почна Грозданка да жъне,
слънцето трепти, изгрява,
Грозданка чакъм изкарва.
Хем жъне, Грозданка, хем върже
и втори чакъм захвана,
слънцето вече напладне,
Грозданка седна под круша,
обяда да си обядва,
обядвала и е станала,
и трети чакъм захвана.
Слънцето трепти, засяда,
Грозданка снопи събира,
събрала и ги изклала,
дванайсет коли нажънала.
Пак бърза в село да иде,
свекър, свекърва да гости.
Кога си в къщи улезна,
тогаз се Грозданка сетила,
дето детенце имаше.
Скоро се назад повърна,
дете си в люлка намери,
студена змия при него,
двете му очи изпила.
Тя на свекър си думаше:
- Свекър ле, стари свекър ле,
опустели ти ливади
и двеста вакли овчици,
и триста млади козици,
като останах без рожба!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011