* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Снахо Гроздано, Грозданке,
можеш ли, снахо, пожъна
нивата десет декара?
Гроздана глава наведе
и нищо не каза.
Сутринта рано станала,
седем крави издоила,
и си детето окъпа,
че го на гръб задена
и си на нива отишла.
Слънцето трепти, изгрява,
Грозданка нива почнала.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне,
Грозданка нива преполови,
седнала да си почине,
хапнала, що е хапнала
и е Грозданка станала.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, захожда,
Грозданка е нива свършила
и се в къщи прибрала,
кравите да си издои.
Като при крава Мургана пристъпи,
Мургана крава ревнала,
Грозданка крава продума:
- Къде ти е, краво, телето,
че си толкоз ревнала?
Мургана крава ревнала:
- Където ти е детето,
тамо ми е и телето!
Тогаз се Грозданка сетила,
че си е детето забравила
на нивата, де е жънала.
Веднага се Грозданка върнала
и какво тамо да види -
люта се змия увила
и му сърцето изпила.
Викна Грозданка, заплакала:
- Пуста му остала нивата,
че си детето загубих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011