* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Тъгува булка Гроздана,
че нивата, десет декара,
самичка трябва да жъне.
Тейко й дома болен лежи,
нейното първо венчило -
в далечни зандани стои.
Гроздана си рано отива,
дете си в люлка нахрани
и нивата си зажъна.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне,
Гроздана дете нахрани
и пак към нива отива.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, захожда.
Грозданка бързо отива,
къщата чака стопанка.
Грозданка си крава доеше,
теле си за крава ревна,
тогава Гроздана се сети,
дете й в люлка на нива.
Кога се на нива върна
и се над люлка надвеси,
що да види Гроздана -
шарен се смок бързо извил,
на рожбата й очите изпил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011