* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татова булка Грозданка,
ще ли си, тато, пожъна
нивата десет декара?
Грозданка нищо не каза,
сутринта рано ранила
и си на нива отишла.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, изтича.
Гроздана нива ожънва.
Жънала що е жънала,
слънцето трепти за обед.
Гроздана нива престава
и си под круша отишла,
детето си нахранила
и се на жътва отправя.
Слънцето трепти, захожда -
Гроздана нива дожънва
и се в село върнала,
стоката да си прибере,
кравите да си издои.
Като си крава доеше,
кравата жално мучеше.
Тогаз се Гроздана досети,
че си детето забрави,
на тая нива ленива
и се назад повърнала.
Като си тамо отишла,
какво Гроздана да види -
змия му очи изпила.
Викнала, че заплакала:
- Боже ле, вишни Господи,
какво ти, Боже, направих,
че ми детето взехте?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011