|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста жътварка забравя детето си на нивата
Слънцето трепти, изгрява,
Маринка нива зажева,
нивата на могилката,
крушата, самодивската.
Люлка на круша вързала.
Маринка дете накърми
и го във люлка сложила.
Почнала Маринка да жъне,
девет е девера вързали -
не можле да й насмогнат.
Слънцето трепти, зализа,
Маринка нива дожева.
Като си у тях отива,
като на порти стигнала,
блейнала овца за агне,
ревнала крава за теле -
тогаз й на ум хрумнало,
че има дете-кърмаче.
Тя се на нива върнала,
нивата на могилата,
крушата, самодивската.
Като Маринка погледна -
на синор мечка седеше,
голяма мечка-стръвница,
стръвница мечка, кръвница.
Не може Маринка да отиде,
детето да си прибере !
Ново село, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|