* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Татко Гроздана думаше:
- Гроздано, булка Грозданке,
можеш ли нивата пожъна -
нивата десет декара?
Грозданка нищо не каза,
в неделя рано станала -
рано ми рано, пред зори,
и си кравите издоила,
и равни двори измела,
па взела сърпа на рамо
и малко дете на ръце.
И на нивата Гроздана отиде,
детето под круша остави и го приспала.
Слънцето трепти, изгрява,
Грозданка нива започва.
Жънала, що е жънала,
слънце на пладне се изправя,
Гроздана нива презполви,
нивата десет декара,
и за обяд Гроздана спряла,
спряла да си почине и обядва.
Грозданка си почивка направи
и детето си накърми.
Накърмила и го приспала,
пак си Грозданка станала
и се в жътва хванала.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, залязва,
Грозданка ниви дожънва
и си снопите събира,
и бързала Грозданка да си отиде,
кравите да си прибере и издои.
Грозданка си в село отиде
и си кравите прибрала,
прибрала и издоила.
Нали си детето забрави,
тогаз и на ум дойде,
детето да си прибере,
и се е на нивата върнала,
детето да си прибере.
Като при детето отишла,
какво Грозданка да види -
змия му очите изпила,
змия, змия усойница.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011