* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър на Грозданка думаше:
- Грозданке, снахо най-малка,
вчера съм в Оряховица аз ходил
и вашите там бяха.
Много те, снахо, захвалят,
че си ми била жътварка -
на ден си, снахо, жънела,
по десет кръстци големи.
Ако ми, снахо, ожънеш,
нивата, най-голямата,
аз ще ти, снахо, подаря
край Бяло море лозята,
край Черно море нивята!
Като чу Грозданка тез думи,
рано ранила заранта.
мъжка си рожба окъпа,
замеси бели погачи,
наготви гостби всякакви,
та си на нива отиде.
Мъжка си рожба накърми,
в пъстра я люлка положи,
положи и я залюля:
- Нани ми, нани, Иванчо,
нани ми, голям да станеш,
да раснеш и да пораснеш.
Слънцето трепти, изгрява,
Грозданка нива зажънва.
Бързала Грозданка, жънала,
без да си дете погледне.
Слънцето трепти, захожда,
Грозданка нива дожънва.
Тогава се за Иванчо досеща
и при люлката отишла.
Какво да види Грозданка -
Иванчо в люлката издъхнал.
Викнала та заплакала:
- Свекре ле, по-стар тейне ле,
пусти да останат нивята,
нивята, още лозята,
кога си нямам детето,
детето, мили Иванчо!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011