* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татово чедо, Грозданке,
можеш ли нива да ожънеш,
нивата - десет декари.
Грозданка нищо не каза,
сутринта рано станала
и си на нива отишла,
на нивата - десет декара.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти за пладне,
Грозданка нива преставя,
нивата - десет декара.
И си под круша отишла,
мъничко да си похапне.
Хапнала, що е хапнала,
и пак е жътва почнала.
Слънцето трепти, залязва,
Грозданка нива дожънва
и си към село тръгнала,
стоката да си прибере.
Кога във двори влезнала,
кравата жално ревеше
и на Грозданка думаше:
- Грозданке, чорбаджийке ле,
защо си детето забрави?
Тогаз се Грозданка сетила
и се на нива върнала.
Кога под круша отишла,
змии са детето увили
и очите му са изпили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011