* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър си Грозданка думаше:
- Татова булке, Грозданке,
можеш ли, тате, пожънеш
нивата десет декара?
Грозданка нищо не каза,
че стана заран по-рано,
окъпа малко детенце,
издои крави шарени,
омеси бяла погача,
задена малко детенце
и си на нива отиде.
Слънцето вече изгрява,
Грозданка нива зажънва.
Жънала, що е жънала,
слънцето е вече през пладне.
Седнала Грозданка да хапне,
хапнала, що е хапнала,
станала нива да жъне.
Жънала, що е жънала,
слънцето вече заижда.
Грозданка нива дожънва
и се към къщи упъти,
кравите да си прибере.
Като си крави настигна,
тя си на крави думаше:
- По-бърже вкъщи да идем,
телците да си накърмите.
Крави Грозданки думаха:
- Ние ще си телци накърмим,
но къде е твоето детенце?
Тогаз се Грозданка досети,
че има малко детенце,
че се за нива умисли
и си детенце забрави.
Бърже към нива се върна,
но що да види Грозданка -
люта змия при детенце,
очи му люто пиеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011