* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татова булка Гроздана,
можеш ли, тато, пожъна
нивата десет декара?
Гроздана нищо не каза,
сутринта рано станала
и си на нива отишла.
Слънецто трепти, изтича,
Гроздана нива зажънва.
Жънала, що е пожънала,
слънцето трепти на пладне.
Гроздана нива оставя
и си под круша отишла,
хапнала, що е хапнала
и се на жътва отправя.
Слънцето трепти, захожда,
Гроздана нива доожънва
и си в село отишла,
стока да си прибере
и кравите Гроздана да издои.
Кравата рита, не дава
и на Гроздана думаше:
- Де ти е, Гроздано, детето,
та и мене, Гроздано, телето?
Гроздана рипна чевръсто
и се на нива повърна.
Кога на нива отишла -
змии му очите пиели,
усаби му червата точели...
Викна Гроздана, заплака:
- Пусти му остали нивите,
кога ми няма детето!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011