* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Похвалила се невяста:
- Каква съм, брей, жътварка,
жътварка и песнопойка.
Девер невести думаше:
- Ти бъди, снахо, жътварка,
аз ще ти нива намеря,
ако ми нивата ожънеш,
нивата аз ще ти харижа,
с все брези биволи,
с все бяла пшеница;
ако не можеш да я ожънеш,
главата ти ще отрежа!
Голам се кавул сторило.
Кога е било сутринта,
невяста на нива отиде
и мъжко дете взема,
та го е на круша,
с цедилка вързала,
вързала, още покърми,
и се невяста прекръсти,
и се на нива наведе,
наведе да си пожъне.
Та се невяста изправи
вечерта, кога луната изгряла,
и си нивата пожъна.
Със сърпа си дома отиде,
та се на девер похвали:
- Брайле, драги деверко,
нивата съм ти ожънала!
Кога си дома отшла,
тя се за детето сетила,
че си мъжка рожба забрави
и кога на нивата отиде,
мечка го стръвница изяла.
Булка се виком провикна:
- Брайле, драги деверко,
пуста да ти е нивата
с все брези биволи,
с все бяла пшеница,
от коси рожба загубих!
Бръкна си в десни джобове,
извади влашко ножченце,
в клето се сърце прободе:
- Я лежи, синко, де си лежим,
да ни се не смеят хората!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011