* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Обзаложила се Петкана
с девера си Илия,
голяма нива да жъне,
голяма - девет декара,
на кръстци да я направи.
Мъжко си дете окъпа,
окъпа и го задена,
кръстата торба вземала
и това бъкле дудово,
и е на нива отишла,
и си е люлка връзвала,
на глога Петкана, на глога.
Мъжко си дете накърми,
накърми, у люлка положи.
Тогава си сърпа взела,
слънцето трепти, изтича,
Петкана нива зажънва.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепка, захожда,
Петкана нива дожънва.
Дожънала нива Петкана
и я на кръстци направила,
и си у дома отишла.
Крави у село влезнали,
сива юница пристига
и си е силно ревала.
Петкана юница питаше:
- Мома, сива юнице,
що ясни си глас изхвърляш,
къде ти е тебе телето?
Нали е от Бога казано,
юница тогаз продума:
- Мома Петкано хубава,
мен ми е тука телето,
а тебе къде е детето?
Сетила се е Петкана,
па се е назад върнала,
да си детето подири.
Кога е там стигнала,
Георги на дърво видяла,
че на дете очи вадели
и дробовете на глог веели.
Оттам Петкана викнала,
девер е люто проклела,
че е облога направил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011