* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Петра майка си кълнеше:
- Да се провалиш, мале ле,
дето ме даде, отдавна,
на Драганови синове,
не знаят делник и празник.
А пък аз, мамо, горката,
девет години ялова,
на десетата година
мъжка ми си рожба добих
и пак на нива да ида.
Със слънце я заловила,
със слънце я довършила,
бързала снопи да събере,
бързала в село да иде,
девет крави да издои.
Осемтях крави издои
и деветата почнала,
кравата жално изрева.
Петра на крава думаше:
- Краво ле, ти най-мъничка,
защо, ма, ти ми изрева,
телето ти е при тебе?
Крава на Петра думаше:
- Петро ле, Петро, ялова,
девет години ялова,
на десетата година,
господ ти, Петро, отдаде
една ми мъжка рожбица
и ти га в нива забрави.
Петра се много уплаши
и се на нива върнала,
да си детето потърси,
вълци са го разкъсали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011