* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Стар свекър Грозданка думаше:
- Грозданке, снахо работна,
можеш ли, снахо, ожъна
нивата девет декара?
Грозданка нищо не каза,
сутринта рано станала,
взема мъжко детенце
и си на нивата отиде.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, изгрява,
Грозданка поста дожева.
Слънцето трепти на обед,
всички жътвари седнали
и Грозданка е седнала
детето да си накърми
и малко да си почине.
Слънцето трепти, захожда,
Грозданка нива дожева,
бързо си в село отива
стоката да си прибере,
до девет крави доятни.
Кога телците да пуска
и тя се за дете сетила.
Бързо се назад повърна,
детето да си прибере.
Кога си на нива пристига
и що да види в люлката -
змия му изпила очите
и му изяла дробове.
Викна Грозданка, заплака,
викна и прокле богатство,
бързо си в село отива
на свекър да се оплаче,
на свекър и на свекърва.
Свекър Грозданка думаше:
- Мълчи, Грозданке, не плачи,
детенце ще си сдобиеш,
добре си ожъна нивата,
да не откупуваме жътвари,
жътвари, още връзвачи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011