* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Петкани думаше:
- На мен ми, снахо, омръзна,
де кого срещна и видя -
все за теб да ми говори,
че си ми, снахо, работна,
работна, снахо, разумна!
Я стани зарана рано,
окъпи мъжко дете,
опери пешлин пелени,
па си на нива да идеш,
нивата да ми пожънеш,
нивата девет уврата,
девет я рала орали,
десето браня влачило.
Петкана свекър послуша.
Станала рано Петкана,
окъпа мъжко си дете,
опрала пешлин пелени,
па си на нива отиде.
Сред нива дърво високо,
Петкана под дърво седнала,
мъжка си рожба да кърми
и като си я залюляла,
сладко си й думаше:
- Я нани, мамо, я нани,
че ни деда ти допрати,
нивата да му пожънем.
Па се Петкана наведе...
Кога се Петкана изправи
слънцето трепти, захожда.
Петкана нива дожъна,
почнала снопе да сбира.
Докато пет снопе привлече,
всичко се снопе привлече.
Почнала купен да кладе,
догде купена почнала,
девет се купни наклали.
Па си Петкана отиде.
Като в двори влезнала,
кравата реве, нарува.
Петкана крава думаше:
- Защо ревеш, краво, наруваш,
къде ти е, краво, телето?
Крава Петкани думаше:
- На мен ми тука телето,
ми где ти тебе детето?
Тогаз се Петкана усети
и се назади повърна.
Като на нива отиде
под дърво седят три жени,
три жени - три самодиви.
Първата дума, говори:
- Хайде да й вземем детето,
где сме й днес помагали...
Втората дума, говори:
- Хайде да й дадем детето -
докато до сред път тя стигне,
дете й в ръце да умре...
А третата дума, говори:
- Хайде да й дадем детето -
като в къщи тя иде,
свекър ще дете поиска,
дете му в ръце да умре...
И са й дали детето.
Като в къщи тя влезна,
свекър дете поиска,
на дете да се нарадва,
дете му в ръце умряло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011