* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Диман Грозданка думаше:
- Снахо Гроздано, Гроздано
ай да се, снахо, кавулим.
Ако си, снахо, ожънеш
нивата десет декара,
всичко ти, снахо, харизвам
моето тежко имане,
с моите девет дюкяни!
Рано Грозданка станала,
мъжка си рожба окъпа
и го в цедило задена.
Па се на нива отправи,
бързо люлка вързала
и си Диманча остави.
Слънцето, трепи изгрява,
Грозданка се на нива навежда,
жънала, що е жънала,
слънцето трепти, захожда.
Тогаз се Грозданка изправи,
че да си в село отива.
Тогаз се Грозданка досети,
че има крави доятни,
бързо за село тръгнала,
да си кравите издои.
Всичките крави издоила,
най-малката жално мучеше,
Грозданка крава попита:
- Краво льо, сива рогушо,
защо ми жално ти мучиш,
като ти тука телето?!
- На мене ми е тука телето,
а де ти е тебе детето?
Тогаз се Грозданка досети,
че си е Диманчо на нива остави,
бързо за къра тръгнала,
насреща й идат кираджии.
Тя на кираджии думаше:
- Кираджии верни, свекрови,
като от къра идете,
не сте ли видели люлчица
и в нея мъжко детенце?
Кираджии думат Грозданке:
- Не сме видели люлчица,
че ни се Грозданке уплашихме,
от твоята жътва голяма!
Кога си при люлка отиде,
що да види Грозданка -
черен се змей виеше
и му очите пиеше.
Викнала Грозданка да плаче:
- Пусти ти остале дюкяне,
пусто ти е остало имане,
кога ми рожба умрела!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011