* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Снахо Петкано, Петкано,
мене ми, снахо, омръзна
де кого срещна и стигна
все за теб да ми говорят,
че имам снаха работна,
работна, още разумна,
че знае хатър да чини
на свекър и на свекърва!
Снахо Петкано, Петкано,
да станеш утре по-рано,
мъжка си рожба окъпи,
бели погачи опечи,
па на нива си иди,
нивата девет дюлюма,
девет я рала орали,
десет я влака влачили.
Нивата да си пожънеш,
пожънеш, та па извържеш,
и я на кръстци направи,
че па тогаз се завърни!
Рано Петкана ранила,
мъжка си рожба окъпа,
бели погачи опекла
и за нивата тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
през това поле широко,
сред поле дърво високо,
край дърво нива голяма.
Петкана под дърво спряла,
люлка на дърво вързала,
сложила рожба, запяла:
- Нани ми, нани, детенце,
майка ти нива ще жъне!
Слънцето трепти изгрява,
Петкана нива зажъва.
Жънала, що е жънала,
слънцето пладне преваля,
Петкана пладне неправи.
Жънала, що е жънала,
слънцето заход наклони,
Петкана нива дожъва,
дожъва, та па извързва
и я на кръстци направи.
Тогаз се в къщи върнала,
на крава теле пуснала,
кравата реве, не млъква,
Петкана крави думаше:
- Краво ле, краво Сивушке,
нали ти й тука телето,
защо ревеш и не млъкваш?
Крава Петкани продума:
- Снахо Петкано, Петкано,
мен ми е тука телето,
а де на тебе детето?
Тогаз се Петкана сетила,
че си рожба забравила
на нива, под дърво високо,
па тръгна рожба да дири.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011