* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Петро ле, яловице ле,
девет години ялова,
на десетата година
със мъжка рожба на нива.
На клас му люлка сторила,
ем го люлела и пела:
- Нени ми, нени, Дамянче,
да ожне мама нивата,
нивата млого голема,
до девет кила пченица,
рано във къщи да ида,
на оракчии да зготва,
девет баници да стора
и девет бели погачи.
Бързала, та го ожнала,
рано във къщи отишла,
сторила девет баници
и девет бели погачи.
Слънцето трепти да зайде,
кравата яде и мучи,
Петра на крава думаше:
- Краво ле, първескинко ле,
защо ми ядеш и мучиш,
или ти нема телето?
Крава на Петра думаше:
- Мен ми е тука телето,
а тебе кам ти детето?
Девет го вълци късаха,
на тебе дел оставиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011