* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Бас се басила Тодорка -
нивата да си пожъне,
нивата девет декара,
нивата на могилата,
дето е три дни орана,
с три ми чифта брези биволи
и три ми чифта бели биволи.
Слънцето трепти, изгрява,
Тодорка нива зажева.
Слънцето трепти на пладне,
Тодорка под круша отива,
обяда да си обядва,
детето да си накърми.
Тодорка нива зажева,
слънцето трепти, зализа.
Слънцето трепти, зализа,
Тодорка нива дожева
и се във къщи прибира.
Като се в къщи прибира,
кравите почва да дои.
Една ми крава ревеше,
Тодорка си крава питаше:
- Защо ми жално ти ревеш?
Тогаз се Тодорка досеща,
че си детето забрави
на нивата девет декара,
нивата на могилата,
че се назад повърна.
Кога на нива отива
и при детето стигнала,
жална картина гледала -
врани му очи кълвяха,
змия му кръвта пиеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011