* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татова булка Гроздано,
можеш ли, тато, пожъна,
нивата десет декара?
Гроздана нищо не каза,
сутринта рано станала,
че си детенце окъпа,
окъпа и го накърми,
и е на нива отишла.
Слънцето трепти, изтича,
Гроздана нива зажънва.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне -
Гроздана нива престава.
И е под круша седнала,
детенце да си накърми,
и мъничко да си похапне.
Хапнала, що е хапнала,
детенце си накърмила -
и се на жътва отправи.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, заожда,
Грозданка нива дожънва.
И е за село тръгнала,
стоката да си прибере
и кравите да издои.
Грозданка крава доеше,
кравата жално мучеше.
Тогаз се Грозданка сетила,
че си детенце забравила
и се за нива упъти.
Кога на нива пристигна
и си на люлка надникна,
що да види, горката -
нейното мъжко детенце,
орли му очи вадеха,
змии му кръвта пиеха,
смокове черва влачеха.
Викна Грозданка, заплака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011