|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста жътварка забравя детето си на нивата
Слънцето трепти, изгрява,
Стояна нива зажъва.
Слънцето трепти на пладне
Стояна нива преваля.
Слънцето трепти на заот,
Стояна нива дожъва.
Бързала да си отиде,
да си добитъка прибере,
та детето забрави
на кичен явор, зелен.
Кога си крави завърза,
за мъжката рожба се сети,
че на явор остави...
Викнала, та заплакала:
- Синко ле, синко Николчо,
мине дъждец, окъпе ще те.
Кога раснеш, пораснеш,
майка си да потърсиш.
Много хора живеят на света,
но една майка е за мен.
Лесидрен, Тетевенско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|