* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Заложила се Тодора,
със свекър и със свекърва,
със зълви и със девери,
ако пожъне нивата,
нивата при колибата,
дето е три дни орана,
със девет чифта биволи,
десети мали волове,
ще вземе свекру биволи,
на девер конче хранено,
хранено, та па вранено,
на зълва дълги пелешки.
Станала й рано в понеделник,
девет е хляба месила,
девет девера изпрати,
десети хляб месила,
месила го за себе си,
девет е телци пуснала,
девет крави издоила,
мъжко си дете задяна,
па на нивата отиде.
Три е снопа пожънала,
па си е люлка вързала,
третия сноп за сянка
на главата му побила.
Па се Тодора прекръсти
и се на нива наведе.
Жънала, що е жънала,
пладне си не е търсила,
дано си нива ожъне,
па я до икиндия пожъна.
Взела е снопи да събира,
ей го че иде свекърът,
малко да си й помогне,
снопето да си съберат.
Тръгнали да си отиват,
чардата в село налазя,
Тодора медник изнася,
девет телци да си пуща,
девет крави да си дои,
десета крава ревеше
и на Тодора думаше:
- Тодора, булка хубава,
че де е на мен телето,
на теб, Тодоро, детето?
Тогаз се Тодора усети,
че си е дете имала,
па се Тодора върнала,
на нивата да си иде,
детенцето да си вземе.
При него си ми стояха
до три бели самодиви.
Тодора си дете искаше,
самодиви думат Тодори:
- Не ти даваме детето,
че с нас си нива ожъна,
голям ще бакшиш да вземеш,
но си ний своето искаме,
искаме, Тодоро, и вземаме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011