* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Обзаложи са Драганка
със свекър и със свекърва,
и със по-младо деверче -
нивата да си пожъне,
нивата на могилата,
дето й три дни орана,
със три чивгаря биволи,
четвърти мали волови;
със слънце да я зажъне,
със слънце да я дожъне.
Че е Драганка отишла.
Тя си детето закачи
в нивата на черницата;
със слънце нива зажъна,
пак я със слънце дожъна.
Че си й Драганка тръгнала,
тя си детето забрави
в нивата на черницата.
Че се Драганка усети,
че си детето забрави
в нивата на черницата;
че се Драганка повърна,
детето да си откачи.
Кога Драганка погледна,
при него седят три вълка.
Драганка вълци думаше:
- Вълци ли, вълци - глутница,
от люлката се махнете,
детето да си откача.
Вълци Драганки думаха:
- Драганке, булка хубава,
ний не сме вълци глутница,
ами сме, мъри, три диви,
три диви, три самодиви.
Драганке, ще те питаме -
като нивата зажъна,
самичка ли я зажъна,
самичка ли я дожъна?
Драганка дума три диви,
три диви, три самодиви:
- Не я самичка зажънах,
не я самичка дожънах,
и вий със мене жънахте -
първа ми чакъм режеше,
втора ми снопи сбираше,
трета ми дете бавеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011