* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Слънце зайде, мрак по поле падна, (2)
тогай вели Маринийо свекор: (2)
- Айде, Маро, в село за вечера,
да измясиш, Маро, да уготвиш,
да измясиш три чисти погачи,
да разточиш три тенки баници,
да измъзиш девет крави мляко.
Измесила Мара, уготвила,
измъзала девет крави мляко,
тамам беше най-малката крава,
крава ревна, телето си тера.
Тогай се е Мара досетила,
че й нема нейзино мъжко дете,
и тръгнала Мара да го тера.
Де сретила незинийо свекор.
- Не вигя ли, тате, ми детето?
- Не ти го съм, снахо, не вигяла,
скоро бърже на голяма нива!
Де сретила Мара незина свекърва.
- Не вигя ли, мале, ми детето?
- Не ти го съм, снахо, ни видяла,
бързай скоро на голяма нива!
Де сретила Мара първо либе.
- Не вигя ли ми, любе, детето?
- Не ти съм го, любе, не вигяло,
бързай скоро на голяма нива,
ако не го найдеш, дома да не дойдеш!
Ойде Мара на голяма нива,
люлката тамо, детето го нема,
дека гледа два го орла вишат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011