* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Грозданка мома хубава,
голям си кафел кафели,
по-голям си бас баси -
да жъне Грозданка, да жъне,
до девет кола със жито,
десета кола със бял ориз,
ако ги Грозданка пожъне,
нейни стари свекър
ще я дари, надари
с девет дюкяна надари,
десети с бяла премяна.
Ранила рано Грозданка,
омеси бели погачи,
наготви гостби всякакви,
солни гостби, безсолни,
натири крави на паша,
задяна рожба на рамо
и си на нива отиде,
тогаз са телци в село заблели,
та се назад Грозданка повърна,
телците да си напъди.
Когит се за рожба сетила,
ноще късно станало,
в люлката шарена змия се вие
и на детето кърви пие,
тогиз се Грозданка провикна:
- Пусти ми опустели дюкяни,
че аз си детенце изгубих!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011