* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Таткова булка Гроздано,
можеш ли, татко, пожънеш
нивата десет декара?
Гроздана нищо не рекла.
Слънцето трепти, изгрява,
тя се към нива отправя.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепети на пладне,
Гроздана нива оставя,
та си под круша отива,
детето си да нахрани.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на залез,
Гроздана нива дожънва,
та си в село отива,
кравите да си прибере.
Като е в село стигнала,
сива е крава замучала.
Гроздана я тихо пита -
защо тъй жално плаче.
Тя на Гроздана продума,
че си за телето плаче.
Тогаз се Гроздана сетила,
че си детето на нива оставила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011