* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър на Янка думаше:
- Янке ле, снахо най-малка,
слънцето трепти зализа -
и то при майка отива.
Хайде си, Янке, иди си,
на свекърва си помогни -
топли вечери сгответе,
девет крави издой,
девет теленца да пуснеш.
Енчица, снаха хубава,
шарена люлка препаса;
в люлката - малък Иванчо.
Тръгнала Янка, бързала,
пътят през гора минава,
сред пътя - круша петровка.
Енчица, снаха хубава,
разпаса люлка шарена,
люлката с круши напълни.
Препаса люлка шарена
и там си детето забрави.
Бързала Янка, бързала,
като си у тях отишла,
на свекърва си помогнала -
топли вечери сготвиха,
девет си крави издои,
девет си теленца пуснала;
всяко при майка отива.
Тогаз си на ум тя доде...
Тичала Янка, бързала,
да си Иванча прибере.
Наблизо Янка наближи,
какво ми Янка да види -
две го вълчета ядяха,
едно се друго ръмжаха.
Викнала Янка да плаче:
- Проклет да остане тейно ми,
дето ме мене накара
на свекърва помощ да давам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011