* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Булко Еринко, Еринко,
прочула си се, булъо ле,
че си ти бърза жътварка,
жътварка и драгоманка!
Имаме нива голяма,
девет е кила сеяна,
ако нивата ожънеш,
булъо ле, ще ти харизам,
мойте лиси биволи,
Сакарча и Караманча,
с маламени капистри,
с позлатени наглавки
и копринени чулове!
Еринка е тръгнала,
на дете люлка сторила,
жънала и дожънала,
и си снопите събрала;
девет е венци извила,
девет е купни склала,
и си в село отишла.
През дюгенето минала,
през стриковият си дюкян,
и на стринка си думаше:
- Стани си, стринко, харизай,
твоите лиси биволе,
Сакарча и Караманча,
с маламени капистра,
с позлатени наглавки
и копринени чулове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011