* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Гроздани попита:
- Можеш ли, снахо, можеш ли,
нивата да ожънеш,
нивата, десет декара?
Гроздана тихом излезна,
веднага си вътре влезнала,
мъжко си дете окъпала
и си го в люлка сложила,
и на гръб люлка нарамила,
и право на нива отишла.
Слънцето трепти на пладне,
Гроздана нивата преполови,
до крива круша стигнала,
на сенчица седнала,
почивка да си направи,
мъжко дете да си нахрани,
па почнала пак да жъне,
нивата, десет декара.
Слънцето трепти, захожда,
Гроздана нивата дожънва.
Като си нива дожънва,
веднага в село отиде,
стоката да си пребере,
кравите да си издои.
Като си крави доеше,
переста крава жално мучеше,
Гроздана кравата попита:
- Краво ле, краво, переста,
защо ми тъй жално мучиш,
къде ти е, краво, телето?
- Дето ти е на тебе детето,
там е на мен телето!...
Гроздана веднага на нива се връща,
детето да си прибере.
Кога до дете стигнала,
черни му гарвани очи кълвяха,
сиви му свраки бело месо ядяха.
Жалко Гроздана заплака:
- Боже ле, Боже, Божичко,
пуста да им нива остане,
кога си малко дете изгубих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011