* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Петкано, бела Петкано!
Облагала се Петкана
сос брата си Дойчина
да ожнее валог пченица,
да върже, сдене и загради,
и рано дома да си иде,
да омеси чиста погача,
чиста погача и баница,
да пречека и измузе,
и измузе девет крави,
и десета белана.
Върза си люлка шарена
на сенчица ладна,
успала е детенце Стоянча
и му е пояла:
- Нани ми, нани, мили Стояне,
майка ти се е облагала
с уйкя ти Дойчина
да ожнем валог пченица,
да вържем, сденем и заградим,
и рано дома да си идем;
да омесим чиста погача,
чиста погача и баница,
да пречекам и измузем,
и измузем девет крави
и десета белана!
Ожняла е валог пченица,
вързала, сдевнала и заградила,
и рано дома си е ошла;
пречекала и намузла,
и намузла девет крави
и десета белана.
Проревала крава белана:
- Ете и мене телето,
а камо ти тебе детето?!
- Пукни, белано,
ете ти тебе телето,
а камо ми мене детето?!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011