* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Калинка, булка хубава,
снощи се на бас хванала
със свекър и със свекърва,
със нейни девет девера,
със нейни зълви четири
нивата да си пожене,
нивата на могилата,
дето е три дена орана
с три чифта руси биволи,
четири мали волове.
Станала е рано в понеделник,
та си главата умила
и си детето окъпа,
и си на нива отиде.
Сред нива - крушка-дребнушка,
тя си детето закачи
и му люлката свързала.
Слънцето трепти, изгрява -
Калинка нива зажънва,
слънцето трепти, залязва -
Калинка нивата дожънва.
Бързала е да я дожъне
и да си сбере снопето,
да иде, да се похвали
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери
и си детето забрави.
Станала е рано у вторник
и се за дете усети.
Калинка отиде за дете.
Въз него седят два вълка,
Калинка на вълци думаше:
- Вълци ле, вълци, юнаци,
я си ми дайте детето.
Вълци Калинка думаха:
- Калинке, булка хубава,
ний не сме вълци юнаци,
а най сме твойте ангели.
Вчера въз тебе седяхме -
един ти вода носеше,
други ти дете бавеше,
нивата да си пожънеш,
да идеш, да се похвалиш
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери,
че ти си нива пожъна,
нивата на могилата,
дето е три дена орана
с три чифта руси биволи,
четири мали волове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011