* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Свекър Гроздану думаше:
- Снахо Гроздано, Гроздано,
много те фалят хората,
че си била много работна,
знаела си много да жънеш,
на ден си, снахо, жънала,
по девет кола със снопи...
Ако е верно, Гроздано,
ако ми нивата ожениш,
нивата десет декара,
тейко ти ще ти хариже,
дукяна пълен с премяна,
премяна, чиста коприна.
Гроздана нищо не каза,
а най си рано ранила,
опече пещи хлябове,
издои крави доятни,
изкара телци ялови,
мъжка си рожбра окъпа,
задяна люлка шарена.
Грабнала й сърпле на рамо,
а че на нива отиде.
Привърза люлка шарена
на една бука кичеста.
Че се Гроздана навела,
навела и зажънала.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, зализа,
Гроздана нива дожъна.
Грабнала й сърпа на рамо,
бяла забрадка във ръка,
право си в село отишла,
на свекър да се пофали,
на свекър и на свекърва,
че е нива дожънала.
Думали и приказвали,
никой се не е осетил,
Грозданка да си попитат
за малко дете Огнянчо.
Че се досети, досети,
Грозданината свекърва.
Тя на Гроздана продума:
- Снахо Гроздано, Гроздано,
де ти ми, снахо, детето?
Че се Гроздана уплаши,
хем бяга, мари, хем плаче.
Като на нива отиде,
там си детето завари -
жълт смок му меса късаше,
късаше и разкъсваше.
Гроздана смока убила
и си детето вземала.
Право си в село отишла
и на свекър си думаше:
- Свекрьо ле, стари Стояне,
пусти ти остали премяни,
кога ми няма детето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011