* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Татова булка Гроздана,
могаш ли, тато, да жънеш
нивата от десет декара?
Гроздана нищо не каза,
сутринта рано станала,
крави е нахранила,
дете е накърмила,
дворове е измела.
Крави Гроздана впрегнала,
дете на люлка зарамила
и право на нива отива.
Дете ми е оставила
под това дърво високо,
под това змийско пладнище.
Слънцето трепти, изгрява,
Гроздана нива зажънала.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти на пладне,
Гроздана нива пожънала.
На пладне Гроздана станала,
дете е Гроздана нахранила.
Почна Гроздана да връзва,
връзвала, що е връзвала,
слънцето трепти, захожда,
Гроздана нива повързала,
на кръстци Гроздана направи,
крави Гроздана упрегна,
дома Гроздана отива.
Крава Мургана мучеше:
- Що, краво Мургано, мучиш,
дали ти теле немало?
Обръща се крава Мургана,
на Гроздана отговаря:
- Тук ми е мене телето,
камо ти тебе детето?
Тогаз Гроздана се сетила,
че дете на нива забравила.
Назад се Гроздана завърнала,
право на нива отишла.
Под това дърво високо,
под това змийско пладнище,
дете у люлка пищеше,
змии му очи пиеха.
Остро си ножче извади,
в клето се сърце прободе.
Наместо Гроздана остана,
за спомен д се говори...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011