* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Заложила се й Марийка
със двама жълти евреи,
със трима черни чифути -
нивата да си пожъне,
нивата зад могилата,
крушката самодивската,
за един ден да я пожъне,
пожъне, да я извърже,
извърже и я изтрупа
нивата зад могилата,
дето са я преорали
със двайси чифта биволи
и девет мали волове.
Ако пожъне и извърже,
извърже и я изтрупа,
нивата ще й харижат,
нивата със се снопите;
ако ми не я пожъне,
ще си хариже главата,
главата и мъжката рожба.
Голям са се бас басили.
Маринка рано ранила,
девет си крави издувила,
мъжка си рожба окъпа.
Слънцето трепти, изгрява,
Маринка на нива отишла
и си люлчица вързала,
мъжка си рожба накърми
и детету си приспива:
- Нани ми, нани, Иванчо,
да смълчиш, мама, и да спиш,
дукат си нива пожъна,
да я извържа, изтрупам.
Слънцето трепти, залязва,
Маринка нива дожева,
дожева и я довързва,
довързва и я изтрупва,
след туй за село тръгнала.
Кат се над село надвесила,
крави за телци ревяха,
тогаз й на ум ней дошло,
че си детето забравила
и се назад върнала.
Де кого срещне и пита
да не би да са видели
нейното дете Иванчо.
Хора Маринки думаха:
- Върни се назад, Маринке,
до два го вълка ядяха...
Маринка хора не слуша,
право на нива отишла,
като при Иванча стигнала,
Иванчо в люлка лежеше,
два го ангела бавеха.
Тогиз си взема детето,
във село си е отишла
и баса си спечелила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011