* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Похвалила са Петкана
на деветина девери,
на йосемтина етърви:
- Девери, милни девери,
кой моите нива да ожънте,
за ден ми нива да ожънте,
дето ея нива орана,
орана и засеяна
с девет чифта бели волове,
десетях черни биволи?
Никой не ми се наело,
като ми са наела
Петкана, млада невяста,
тя за ден нива да ожъне,
дето я нива орана,
орана и засеяна
с девет чифта бели волове,
десетях черни биволи.
Станала рано в понделник,
донела вода студена,
мъжко си дете окъпала
и му пелени опрала,
опрала и простряла,
опекла бяла погача,
отвзела торба на рамо
и мъжко дете на ръки,
та на нива отишла.
Закачи люлка в ореха
и си Иванчо залюля:
- Нани ми, нани, Иванчо,
майка ще нива да ожъне.
Че се Петканка наведе,
кога слънцето огряваше,
че се Петканка изправи,
кога слънцето зайдваше.
Тя си нивата свършила,
че си във село отишла,
клекнала крава да дои.
Петкана крава думаше:
- Краво льо, мъри, краво льо,
та къде ти е, краво льо,
твоето теле, мъжкото?
Кравата дума Петкано:
- Петкано, млада невесто,
та къде е, Петкано,
твоето дете, мъжкото,
мър там е мойто теле!...
Петкана хи на ум дойде,
на ум дойде, на якъла,
отиде дете да търси.
Дур два се вълка люляха
на Петканина люлчица -
тия хи дете изяли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011