* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Наела се е Тодорка,
Тодорка, булка хубава,
пред свекър и пред свекърва,
пред нейни девет девера,
нивата да си пожъне,
нивата най-голямата,
дето са я три дни орали,
три чифта руси биволи
и пет чифта мали волове.
Станала е рано сутринта,
студена си вода донесла,
мъжко си дете окъпа,
окъпа го и накърми,
и си на нива отиде,
накрая круша голяма,
там си люлчица повърза
и си детенце залюля.
Слънцето трепти, изгрява,
Тодорка си нива зажева,
слънцето трепти на пладня,
Тодорка нива презполовя.
Слънцето трепти дохожда,
Тодорка нива доженва,
доженва и си тръгнала.
Когато си е в село влезнала,
крави до телци ревяха,
тогаз се Тодорка досетила,
че си детенце забравила
и се назад върнала.
Насреща идват дървари,
Тодорка дума дървари:
- Дървари, мили другари,
не видяхте ли моето детенце?
Дървари думат Тодорка:
- Вълци детенце носеха
и в гората бягаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011