* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Облагала се, мори, Петкана,
леле, облагала се Петкана,
със нейния най-мал девер,
Петкана да ожне един валог,
Никола да изоди за ден земя.
Петкана лага, залага,
нейното мъжко детенце,
Никола лага, залага,
неговото врано конче.
Петкана задена дете,
па си на валог отиде,
па направила, бре, люлкя,
па си зажъна, запея.
Никола тръгна да ходи.
Жнала Петкана що жнала,
до обед ожна валоге,
па ойде крави да мазе.
Девет ми крави мазати
и десетата с телето.
Белана реве, та реве:
- Защо си ревеш, Белано,
дали ти нема телето?
- Кам ти на тебе детето?
Тръгна Петкана към валог,
по пътя срещна жътвари:
- Жътвари, мили другари,
не видехте ли ми детето?
- Твойто дете е на валог,
гарги му очи въртеа,
вълци му месо носеа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011