|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста жътварка забравя детето си на нивата
Заложила се Тодорка,
с турчина, агаларина,
нивата да му пожъне,
нивата девет обръта,
девет я рала орале,
десети мале волове.
Ако му нива пожъне,
голям обзалог ще вземе,
девет дукяна с имане,
десети дребен маргарит.
Ко я не може пожъна,
той ще си земе Тодора,
със мъжкото й детенце.
Рано станала Тодора,
девет е хляба месила,
девет ратая изпрати,
па си детето задяна,
и си на нива отиде.
На нива дете раздяна
и си му люлка вързала
на слога, още от глога.
До пладне нива ожъна,
от пладне снопе събрала,
па си Тодора тръгнала.
Насреща й иде чарда,
напред Кравуна вървеше,
като вървеше, ревеше.
Тодора Кравуни дума:
- Де ти, Кравуно, телето?
Кравуна Тодори дума:
- Булка хубава, Тодоро,
мойто й теле, Тодоро,
дето й на тебе детето.
Тодора се назад върна,
като на нива отиде,
при дете стоят три жени,
три жени, три самодиви.
Тодора дете поиска,
а самодиви й думаха:
- Детето ти е за назе,
че ти с нас нива пожъна.
Голяма Желязна, Троянско (НПЛов., с. 57 - "Работна жътварка
и самодиви - 1" /Самодиви се грижат за детето/).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|