* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Заложила са Маринка
със свекър и със свекърва
да си нивата пожъне,
нивата до могилата,
дето га три дни орали
със девет чуфта биволи.
Маринка рано станала,
доде слънцето изгрява,
мъжка си рожба окъпала,
окъпала, наподоила
и го й на къра занела.
Жънала й Маринка, жънала,
додей слънцето зайдело,
телците реват във село,
хукна Маринка да бяга,
телето да си прибере,
кравата да си издои,
и си детето забрави.
Като се назад върнала,
като във двора отиде
и си кравата издой,
кравата реве й хортува:
- Маринке малка, глупава,
де ти й, Маринке, детето?
Маринка хукна да бяга,
да си детето намери,
сиви се орли виеха,
мъжка й рожба дигаха,
бели му меса късаха
и го по фидане носеха.
Маринка викна, заплака:
- Клета му й душа, проклета,
който със свекър залага,
със свекър и със свекърва,
да си нивата пожъне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011