* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Русо, мър, невясто!
Русин свекър вели:
- Русо, мила снахо,
да събереш, снахо,
петдесе аргати,
шеесе вързачи,
та да ги заведеш
навръх планината,
на голяма нива,
жътва да ни жният
до бяла пшеница!
Събрала е Руса
петдесе аргата,
шеесе вързачи,
та ми са станали,
та ми са отишли
навръх планината,
на голяма нива,
жътва да си жниет
до бяла пшеница...
Кога ми е било
по ден, по пладнина,
та ми са седнали
да ми попладнуват,
да ми ижънуват,
Русин свекър вели:
- Русо, мила снахо,
хайде да си идеш,
вечеря да готвиш;
да ми се запретнеш
и да ми се засукнеш,
та ти си стори
до девет чисти пити,
и да си разточиш
до девет баници.
Станала е Руса,
та си й навървила,
та си й забурила
до мъжкото дете -
на висока елха,
на златина люлка.
Дома си отиде,
вечеря сготвила -
та е усторила
девет чисти пити,
и си разточила
девет баници.
Тога хи й на Руса,
на Руса наум дошло,
че си й оставила
до мъжкото дете,
че го й оставила
у гора зелена,
на висока елха...
Навървила Руса,
дете да си тера;
аргати срещнала,
а свекър й вели:
- Русо, мър, невясто,
Русо, мила снахо,
мър, къде ке идеш?!
А тия му вели:
- Тате, мили тате,
забурила си съм
до мъжкото дете
у гора зелена,
на висока елха!...
Тия хи дете взели,
та не хи казали.
А свекър хи вели:
- Русо, мила снахо,
иди, дете терай;
ако дете найдеш,
дома да си дойдеш,
ако го не найдеш,
дома да не дойдеш!...
Отишла е Руса
у гора зелена,
на висока елха -
нито люлка има,
нито дете има.
Свалила си валян пояс
и го преметнала
на висока елха,
и на елха вели:
- Елице, сестрице,
като ми кердоса
до мъжкото дете,
и мене кердосай,
дома да не ида!
Кога ми й било
вечер, довечери,
не си дойде Руса
нито за вечеря,
нито за утрини.
Отидоха Руса,
Руса да си терат,
та си найдоха Руса
на елха обесена...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011