* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

На бас се хвана Марийка
със свекър и със свекърва,
със деветина девери -
нивата да си ожъне,
нивата на могилата,
дето е три дни орана
с девет чифта волове,
десетият брези биволи.
Рано ми рани в понеделник,
че се умила, оплела,
върлина дрехи опрала
и си детето окъпа,
окъпа и го задяна,
и си на нива отиде,
че си му люлка вързала
на две ми елхи високи,
на столовато орехче.
Слънцето трепти, изгрява,
Марийка нива зажева,
само се веднъж изправи
слънцето да си погледне
и детето наслуша.
Слънцето трепти, залязва,
Марийка си нива дожънва,
бързо към село хукнала
да иде, да се похвали
и си детето забрави.
Като си селото наближи,
там си е Марийка стигнала
овчари и говедари;
овце за агънца блееха,
крави за теленца мучаха.
Тогава се Марийка усети,
че си детето забравила,
бързо се назад повърна,
там си овчари срещнала
и ги Марийка попита,
дали са й дете виждали.
Овчари думат Марийка:
- Твоето дете видяхме,
до два го вълка ядяха
и му пелени деряха.
Когато Марийка отиде
два ангела го люлееха
и му песни пееха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011