* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

- Я ми дай, мамо, я ми дай,
паламарката, малката,
дето е три дни дялана
от девет бука сърцата,
и ми дай, мамо, сръбчето,
сръбчето, най-малкото,
дето е, мамо, правено
от девет оки желязо
пък от дванайсет чилика...
Че съм се на бас хванала,
със моя, мамо, стар свекър,
нивата да си пожъна,
нивата зад могилата,
дето е три дни орана,
с три чифта руси биволи,
с четири млади волове,
за един ден да я пожъна!
Радка на нива отиде,
слънцето трепти, изгрява,
Радка си нива зажева.
Слънцето трепти, залязва,
Радка си нива дожева,
и като си за село тръгнала
чардата в село наваля,
крава със теле вървеше,
тогаз се Радка усети,
че си детето забравила
на нивата зад могилата.
Тамо си Радка завари,
кошута й дете кърмеше,
та си детенце вземала
и се назад повърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011