* * *

Невеста жътварка забравя детето си на нивата

Петкано, бела Петкано,
облагала се е бела Петкана
с по-мал девер Николя
да ожне нива големия,
да ожне и да върже,
да върже и да сгради.
Дожнала е бела Петкана,
дожнала е нива голема,
дожнала е и вържала,
вържала е и сградила.
Ревнала крава Белана,
Петкана я люто проклетя:
- Пукнала, краво Белано,
де ти, мари, телето?
А крава Петкана думаше:
- Петкано, бела Петкано,
те ми, мари, мене телето,
камо ти на тебе детето?!
Клета била бела Петкана,
от бръзости дете у люлка заборила...
Кога се Петкана върнала,
дете е мрътво найдела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011