|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста жътварка забравя детето си на нивата
Свекър Гроздани думаше:
- Можеш ли, татко, пожъна
нивата, най-голямата,
нивата, десет декара?
Гроздана нищо не каза,
сутринта рано станала,
че си телците подкара
и си кравите издои,
и къде нива тръгнала.
Слънцето трепти, изгрява,
Гроздана на нива пристига.
Жънала, що е жънала,
слънцето трепти, пристава.
Гроздана под круша седнала,
щом си обеда направила,
станала и пак зажънала.
Слънцето трепти икиндия,
Гроздана си нива ожъна,
че си кръстците натрупа,
и къде село тръгнала.
Слънцето трепти, захожда,
Гроздана в село пристига,
че си кравите издои
и си децата прибрала...
Екзарх Йосиф, Беленско (Архив КБЛ-ВТУ); неразгърната.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.07.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|